Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 11°
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Иванчо и Марийка 4,846 прегледа
Следващ →

Още вицове

Съдят красавица. Става адвокатът: - Господин съдия! Вие само я погледнете! Какви дълбоки очи, прекрасна шия, изумителни коси! А каква възхитителна гръд! Какво дупе! Какви крака... Аз свърших, господин съдия. Съдията: - Аз също, но това няма нищо общо с делото. Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар. - Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки! - Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово. - Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко? - Няма... Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов. Не карай по-бързо от колкото може да лети ангела ти хранител. Защо пък именно армията трябва да направи от теб мъж? В моя живот с това напълно приятно се справи една моя съученичка... - Господине, купете цветя! - Не, не ми трябват, жената не заслужава, а любовницата предпочита пари.