Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 11°
Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа: - Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля. Пианистът я изсвирил. - И си-минор, ако не ви затруднява. Изсвирил и нея. А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора... - Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов? - Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.
Професионални 4,510 прегледа
Следващ →

Още вицове

След размяна на снимки. - Направо си като едно сладурче! Идва ми да те изям, да знаеш. И не само това ми идва, ма не ща да се разчувам из нета. Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: - Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука... Яжте повече фасул! Държавата има нужда от газ! Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ! Малкият Иванчо се упражнява да свири на цигулка и мъчителното скрибуцане кара кучето да вие непрекъснато. В съседната стая бащата на момчето се опитва да работи на компютъра, но напразно. След като половин час изтърпява дуета на цигулката и кучето, най-накрая извиква: - Иванчо, не можеш ли да свириш нещо, което кучето не знае?