Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.
Една жена си хванала съседът за любовник. За да не ги хване съпругът й, те решили да пробият една дупка в стената между спалните и така да си вършат работата. Прибира се вечерта съпругът. Лягат си. Той заспива, а по едно време се събужда от стоновете на жена си.
- Кво правиш, ма?
- Абе нищо, нищо, спи си ти. Тука има една дупка в стената и от нея полъхва ветрец, който ми действа много приятно, та затова си пъшкам.
- Я, дай да си сменим местата, че няма да ме оставиш цяла нощ да спя с твоето пъшкане - наредил мъжът.
Разменили си местата, мъжът легнал с гръб към дупката и заспал. След известно време скача с ококорени очи:
- Ти,на това ветрец ли му викаш, ма? Това си е цял ураган, чак гащите в задника ми издуха.