Събота, 29 август 2026 | Перник Слънчево 17°

Всички категории

Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари... барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: - Абе къФ cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ’сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж... - Остави се - въздъхнал човекът - наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: - И кво си поръча? - Ами не гледаш ли? - горчиво риторично запитал човека - Дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно...
Оценка 5 от 1 гласа
Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)