Петък, 4 септември 2026 | Перник 20°

Всички категории

При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Оценка 5 от 1 гласа
putki
Оценка 0 от 0 гласа
Снежанка и принцът се чукали, а джуджетата искали да гледат през ключалката, ама били ниски та се качили едно на друго и най-малкото отгоре им казвало какво става, а те си предават надолу по веригата. - Принцът е гол. - казва джуджето. "Принцът е гол, принцът е гол, принцът е гол ..." се чува веригата.? - Снежанка се съблече. "Снежанка се съблече, Снежанка се съблече, Снежанка се съблече ..." - Той я целува. "Целува, целува, целува ..." - Принцът й го вкара. "Вкара, вкара, вкара ..." - Клатят се яко. "Клатят се яко, клатят се яко, клатят се яко ..." - Принцът се изпразни. "И аз, и аз, и аз ..."
Оценка 1 от 2 гласа