Вторник, 8 септември 2026 | Перник Слънчево 27°

Всички категории

Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Оценка 0 от 0 гласа
Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис. С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага. Клекнал смирено и започнал да се моли Господу: - Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица! Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу: - Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица! Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...
Оценка 2 от 1 гласа
Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се. - Аз съм психолог. - Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля. За всяко познаване ще ти давам по 100 долара. - Ама аз съм психолог, а не ясновидец... - 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко! - Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал... - Супер, на ти 100 долара. Давай нататък! - Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея... - Браво, на ти още 100 долара! Продължавай! - Сигурно не ти се прибира вкъщи... - Още 100... - А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти... - Още 100... - И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не... - Стоп, човече! На ти 1000 долара! - Що 1000 бе, кво толкова, мисъл като мисъл.... - Не, това не беше мисъл, това беше идея...
Оценка 0 от 0 гласа