Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал:
- Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения - едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат.
- Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? - попитал поручикът.
- Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде - толкова.
- Ммм... Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! - замислено казал поручикът - Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли.
Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва:
- Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?
Тя каза:
- Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта.
Тя каза:
- Не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост.
Тя каза:
- Глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга.
Тя каза:
- Не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход.
Тя каза:
- Ти си канцеларска мишка.
Той започна да се занимава с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване.
Тя каза:
- Алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше".
Тя каза:
- Бизнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен.
Тя каза:
Кво се чудиш? Не те обичам и това е...