Един даскал си карал трабанта и изведнъж сфетофарът светнал червено. Огледал се даскалът, видял, че няма никой и понеже бързал, решил да мине. Обаче се ударил с БМВ. Излезли от Бмв-то четири мутри.
Босът: "Старче, са ще те бием"
Даскалът: "Е, сега не виждате ли, че аз съм хилав, а вие сте здрави аз сам, а вие сте четирима ..."
Босът: "Пешо, мини от него"
Пешо минал от него.
Даскалът: "Е, са пак ние сме двама, а вие трима..."
Босът: "Гошо, мини и ти от него!"
Даскалът: "Е са пак ние сме трима, а вие двама.."
Босът: "Офффф, абе я се махай, ние ше се опраим!"
Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...