Учител питa учениците:
— Деца, знаете ли кaк се лекувa лудa крaвa?
Ивaнчо:
— Не знaм, господине, вие би трябвало по-добре да познaвaте женa си…
Ученически
3,515 прегледа
Следващ →
Още вицове
Запознал се един младеж с едно момиче и ето, че вече тя го поканила на гости късно вечерта. Влизат в стаята и започват да се натискат. Тя:
- Ш-шт, по-тихо! Нашите спят. Татко е отдела за масови безредици, мама е полицай.
Младежът си мисли: "Уф, къде попаднах!", но продължил все пак. След малко мацката:
- По-тихо, де! Брат ми е в съседната стая, работи като барета.
Младежът пак си мисли: "Уф, къде се натресох!". Мацката:
- Искаш ли една незабравима нощ!
- Да!
- ПОМОЩ! ИЗНАСИЛВАТ МЕ!!!
Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
В аптеката:
- Дайте ми хапчета срещу алчност. Само, че много, страшно много! И да са евтини!
Дядо Боже решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в София. Взел един самолет под наем и започнал акцията. Минали над Софийския. Помощникът попитал:
- Дядо Боже, тук колко да хвърлим?
- Пусни 2-3 хиляди!
Изсипали ги. Минали над техническия, помощникът пак пита:
- Ами тук каква бройка да пуснем?
- Айде да са 4-5 хиляди! - рекъл Господ.
По едно време прелетели над УНСС.
- Господи, ами тук?
- Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим.
Първата Световна Война. Отива един сръбски войник на бръснар в българско село и казва на бръснаря:
- Я сом београдски юнак, ке ме бричиш без сапун!
- Добре, сядай.
Извадил бръснаря най-тъпия си и назъбен нож и започнал да го дере. Дере го, дере го, сълзи започнали да капят от очите на сърбина, но той трай. По едно време не издържал и казал:
Знайш ли, я не сом баш от Београда, море цапни малко сапун!
Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.
Еском общност:
© 2026 Еском Медия Груп ООД. Всички права запазени.