Събудих се през нощта от усещането, че ме е посетила гениална мисъл. Напипах в тъмното химикалка и лист, някак записах. На сутринта чета следното:
- Отпуската свършва бързо, а парите за отпуската - още по-бързо...
Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия:
- Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката?
- Ами има бе, майна, що да няма…
- Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак - редник Петров, имаш ли още вода в манерката?
- Съвсем не, господин старшина!