Живял човек, който като бил млад си мечтаел да стане велик писател. Когато го питали, какъв иска да стане, той винаги отговарял: "Искам да напиша нещо, което да се чете от ЦЕЛИЯ СВЯТ, което ще пробужда у хората НАЙ-СИЛНИ ЕМОЦИИ, което да ги кара да се ТРЕВОЖАТ, ПЛАЧАТ, ДА СИ КЪСАТ КОСИТЕ, ДА КРЕЩЯТ..."
Мечтата му се сбъднала. Сега той работи в Microsoft и пише съобщенията за грешки.
В трамвая влиза циганин, застава до някакъв военен и без да иска му стъпва на крака. Военният невъзмутимо стои и отвреме-навреме поглежда ту часовника си, ту циганина. По едно време се обръща и му трясва един по муцуната. От съседната седалка скача един човек и също трясва една на циганина. Става скандал и тримата ги прибират в полицията.
Следователят ги разпитва.
Циганинът:
- Нищо не разбирам! Качвам се в трамвая и един военен ме тресна по мутрата, после пък някакъв друг човек стана от една седалка и също ме тресна.
Военният:
- Пътувам си аз спокойно в трамвая. По едно време се качва някакъв циганин и ми стъпва на крака. Помислих си, че ако до пет минути не си махне крака, ще го тресна по мутрата.
Другият побойник:
- Гледам седи един военен, гледа си часовника, гледа циганина, гледа пак часовника, гледа пак циганина и изведнъж му тресва един по мутрата. Ами, помислих си - почна се…