Петък, 21 август 2026 | Перник Незначителна облачност 30°
Говорят си трима програмисти. Единият разправя: - Вчера забих една страхотна мадама в едно кафене. - И какво стана? - Нищо, била Read only. - А аз се прибрах снощи в къщи, и аха да награбя жената, а тя ми вика - Access denied. - То вашето нищо не е - жалва се третия - аз като натиснах моята снощи ми казва - Sharing violation.
Програмисти 3,701 прегледа
Следващ →

Още вицове

14.02. Кръчмата "Сам дойдох". Масичките са окупирани от шумни компании от традиционалисти, празнуващи Трифон Зарезан. На съседната маса едно момче поръчва за пореден път със замах две кани вино. Приятелката му го дръпва за ръкава и проточва с глезен глас: - Пешооо (примерно), ама нали знаеш, че днес има и друг празник... - Ей, верно бе - плясва се по челото младежът и допълва поръчката: - Две кани вино и порция СЪРЧИЦА! Счетоводител на преглед при психиатър: - Докторе, не мога да заспя! - А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа. - Опитах. Обаче - броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя. Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: - Защо си толкова отслабнала и болна? - Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре? - Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: - Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? - Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. - И какво? - Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента. Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците. Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите: - Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат. Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва: - 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях. Командирът е поразен: - И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им? - Не, капитане. Видях ги през процепа под портата. Старшина Велков: - Когато говориш с мен, ще мълчиш!
Реклама — Зона 3 (728x90)