Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
При психиатъра нахлува нервен пациент:
- Вие сте крадец, разбойник, бандит, грабител! Месеци наред ме заблуждавахте и ми разказвахте, че съм болен от шизофрения и неврастения и всичко това, за да ми измъкнете колкото се може повече пари. Унищожихте ме финансово, а нищо не направихте за здравето ми!
- Каква неблагодарност - кротко отвръща психиатърът. - Като си помисля само, че дадох вашето име на моята нова яхта…