Жена дава на мъжа си пари да купи нова ютия. Той обаче отива в кръчмата и ги пропива. Събужда се в кръчмата чак на сутринта и се сеща за ютията. Отива в магазин за техника и моли продавачката:
— Моля ви се дайте ми една ютия. Пропих парите, а жена ми ще ме убие.
— Добре. – съгласила се продавачката – Ето какво ще направим. Ще сложа ютията на масата, а ти ще удариш с оная си работа по масата. Ако ютията подскочи е твоя, но ако не стане ще ти отрежа патката.
Оня замахнал с оная си работа ударил по масата и ютията подскочила. Доволен се пребира вкъщи и показва ютията на жена си. Тя е малко учудена, но не задава въпроси. Лягат си двамата, но на сутринта жената се събужда от някакво думкане в кухнята. Отива там и гледа мЪжа си. Пита го:
— Кво правиш бе?
— Нищо бе. Тренирам за хладилник.
- Аз направих нещо, което трябва да ти кажа - започва да се обяснява адвокат на съдружника си.
- Аз, аз, аз...! Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"...
- Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: "Ние" сме забременили секретарката.