При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии.
Единият отговаря:
- Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
- Добре де, добре, - нахъсано говори мъж на жена си след поредната сцена - Ти си ангел, а аз чудовище, ти ще отидеш в рая, а аз - в ада! Дано да си почина там от твоите скандали.
На следващия ден в колата им се врязва камион, бум, тряс, дълъг черен тунел, проблясване... Мъжът се оглежда: обикновена стая, но нещо не е както трябва...някакво чувство за безтелесност... умрял ли е или какво? О, и жената е тук, усмихва се...
- Къде съм, Господи?
- Много си съгрешавал, - чува се гласа Господен, - пиянствал си, прелюбодействал си. Наказанието ти е - ще слушаш вечно упреците на жена си. Ти си в ада, човеко.
- Господи, а жената за какво провинение е тук? - пита нещастника.
- А, за нея това е рая... - отговаря Господ.