Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
- Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
- Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна - бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо - казала баба Меца - като бъркаш Червена шапчица с червена барета...
Доктор към пациента:
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!