Семейство чукчи били на разходка в Москва. Загубили се в тълпата.
Мъжът започнал да търси жена си, но не успявал.
Срещнал милиционер и го помолил за съдействие.
- Как изглежда жена ти?
- Ами-и-и!
- А снимка имаш ли? - упорствал милиционера.
- Какво е снимка?
Милиционера паказал снимката на жена си.
- Виж какво - казал чукчи - Зарежи мойта давай да търсим тая.
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.