Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...
Полицай спира блондинка заради превишена скорост.
- Може ли книжката!
- Не знам за какво ме питате. Как изглежда това?
- Това е такова нещо, на което има ваша снимка.
Ровила, ровила нещо в дамската чантичка и му подава огледало.
- Сигурно ме питате за това.
Полицаят го поглежда и щастливо констатира:
- Можехте отначало да ми кажете, че сме колеги.