Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай!
Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!
Срещу Кмета са повдигнати обвинения за непочистване на снега,
за несправяне с бездомните кучета и проблема с детските ясли.
Адвоката:
- Моля почитаемият съд да погледне на поезията на
Христо Ботев, като на свидетелски показания.
С римите си, поета ни доказва,че конкретните проблеми
съществуват в столичната община още от 1873:
"Зимата пее свойта зла песен....."
"Псета и вълци,вият в полята....."
"Жените плачат,пищят децата...."