Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!...
Петър Стоянов решил да види как живеят обикновените хора и се поразходил. Срещнал малко момче.
- Къде е баща ти?
- Отиде на работа с новата кола.
- А майка ти?
- Отиде на пазар със старата кола.
- А кой е в къщи?
- Баба, гледа телевизия на новия Панасоник.
- Виждаш ли, момче, за всичко това трябва да сте благодарни на мен!
- Бабо, бабо, чичо от Америка си е дошъл!