Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
Аврам помолил Сара да му се отдаде.
- Добре, но както винаги! - казала Сара.
- Как, десет пъти за нощ?!
- Не по-малко.
- Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.
- Тогава няма за какво да говорим…
- Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.
- Това си е твой проблем.
Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…
Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.
- Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам!
- Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…