Митничар, данъчен и пожарникар отиват на кръчма. Почват да се веселят, хапват, пийват, лаф моабет. Посреднощ решили да си ходят и викат сервитьора със сметката. Носи оня една сметка 500 лева.
Става пожарникаря и се изцепва:
-Ква е тая сметка бе? Я веднага да ви видя разрешителното от пожарната!
Сервитьора се спекъл, мръднал нанякъде и след малко идва с нова сметка 350 лева. В тоя момент скочил данъчния.
-Кви 350 лева бе, я да дойде управителя със счетоводните книги да видим кви данъци сте плащали. Сервитьора пак изчезнал и след малко идва с нова сметка 150 лева. Тука се намесва митничаря.
-Добре бе 150 - 150 давай ги, че ми писна да седим вече.
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.