Отишли 2 баби на гости на стара дружка - баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: "ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон". Почерпила ги, след малко скочила пак и казала "Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон". И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: "Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи", а другата:"....че ти къде видя Мара"
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен