- Мамо, помниш ли онази китайска ваза, - пита дъщерята, - която се предава от поколение на покление?
- Разбира се, че помня. Защо?
- Ами моето поколение прекъсна тази традиция.
Някакъв решил да се беси. Вързал въжето на една върба над реката, увиснал и... въжето се скъсало.
Изплувал с мъка на брега, плюл възмутено и казал:
- Ей, за едно бесене и щях да се удавя бе!