Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
В самолета седи един абсолютно плешив. Седящия до него внезапно се разсмял. Изгледал го плешивия и попитал:
- Какво ти е толкова смешно?
- Ами представих си, че мястото под тебе се е продънило и за да те спася те хващам за косата.
Замълчал си плешивият. След малко той се разсмял. Любопитният му спътник, запитал:
- А пък ти, защо?
- Представих си, че и под твоето място има дупка и започваш да падаш и понеже нямам друго под ръка, ти подавам косата си, да се хванеш.