Вицет — Перник

Tри баби седят и се хвалят с внуците си: - Моя е много умен, по цял ден разни треви отглежда - суши ги, реди ги. Сигурно, като порасне ботаник ще стане. Казала 1-вата. Втората баба казала: - Моят пък, лекар сигурно ще стане - по цял ден разни спринцовки подмята, разни лекарства. Може и фармацефт да стане, толкова е умен!! Третата въздъхнала: - Моя внук така к’ат гледам май пилот ще стане. По цял ден нещо все смърка и вика: "- АРЕ БАБО - ЧАО. АЗ ИЗЛИТАМ!!"

Разни 03.10.2017 2,336 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Мамо защо патладжанът е червен? - Защото е зелен. Наши учени създадоха безвредни цигари. Сто процента от дължината им заема филтъра. Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа: - Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля. Пианистът я изсвирил. - И си-минор, ако не ви затруднява. Изсвирил и нея. А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора... - Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов? - Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра. Разговор между учителка и ученик: -Продължи след мен,но по-бързо: аз вървя,той върви ,те вървят. -Аз тичам,той тича,те тичат-отговаря ученика. Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..