Докато си върви по улицата, Киркор се разминава с непознат мъж. Заглежда го и си мисли... "На тая улица сме четири млади семейства - моето, на Гарабед, на Агоп и на Торос. Значи, аз в момента отивам да чукам жената на Торос. Той уж трябва да е на работа, ама аз знам, че се среща с жената на Гарабед. Гарабед чука жената на Агоп. Това значи, че Агоп е тръгнал да чука мойта жена, докато аз съм "на работа"..."
И поздравил:
- Добро утро, Агоп!
А непознатият се учудил:
- Че ние не се познаваме, отъкде ми знаеш името?
- Изчислих го! - отвърнал Киркор.
Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три... хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите но не получил никаква информация.
Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.
- Ама, ама... това моето дете ли е? -попитал щастливия баща.
- Дааа - отвърнал засмения доктор.
Понечил човека да си вземе детето но точно в мига преди доктора да му го подаде - ФРАС! и му размазал главата в стената.
- Ама, ама... защо??? - успял да изломоти в ужас бащата.
- Хе, хе, майтап бе - потупал го дружески доктора - беше мъртво родено.