Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пийвал си и гледал през илюминатора.
- Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада- провикнала се в ухото му Мария
- Е, и... - отегчено отвърнал Иван
- Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме.
- Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.