Според Министерството на вътрешните работи в демонстрациите са участвали около 600 000 души. Синдикатите обаче твърдят, че протестиращите са били над 1,5 милиона.

В националния ден на стачки се включиха синдикални организации, представители на движението на „жълтите жилетки“, студенти и работници от различни сектори.

Протестната вълна започна в средата на септември със студентски демонстрации срещу препълнените класни стаи, недостига на учители и проблемите с приема в университетите. Постепенно недоволството обхвана и други обществени групи. Към исканията за повече средства за образование се прибавиха протестите срещу високите цени на горивата и поскъпването на живота.

Над 70 000 полицаи и опасения от насилие

Френският министър на вътрешните работи Лоран Нюнес обяви, че за охраната на демонстрациите ще бъдат мобилизирани над 70 000 служители на реда. По думите му основната им задача е да осигурят мирното протичане на протестите и да предотвратят инциденти.

Разузнавателните служби са установили засилен интерес към демонстрациите от крайнолеви движения и групи, склонни към насилие. Според Нюнес част от тях може да се опитат да предизвикат безредици, да организират неразрешени шествия или да извършат нападения и вандалски прояви срещу търговски обекти и обществени сгради.

В Париж властите не разрешиха първоначално предложения от синдикатите маршрут на шествието и одобриха алтернативен.

Мерките за сигурност бяха затегнати след насилието на 17 и 18 октомври, когато предимно мирни демонстрации бяха помрачени от грабежи и безредици.

Синдикатите и правозащитните организации обаче обвиняват властите в прекомерна употреба на сила и в опити зограничаване на правото на протест. Френската полиция е изправена и пред обвинения за насилие срещу демонстранти.

Бюджетът за 2027 г. задълбочава политическата криза

Масовите протести съвпаднаха с нов сблъсък около държавните финанси. В сряда депутатите от различни политически сили отхвърлиха първата част от проектобюджета за 2027 г.

Първоначалният проект на правителството ще бъде изпратен в Сената, където гласуването е насрочено за 9 декември. След това парламентарна комисия ще се опита да постигне компромис, преди законопроектът да се върне в Националното събрание.

Правителството на президента Еманюел Макрон се опитва да прокара бюджета през парламент без стабилно мнозинство. Предложенията включват мерки за ограничаване на разходите на фона на високия държавен дълг и бюджетния дефицит. Финансовите проблеми на Франция тревожат пазарите и засилват натиска от Европейския съюз.

Политическото напрежение се увеличава и заради наближаващите избори през април. Според цитираните от Euronews социологически проучвания крайнодясната лидерка Марин льо Пен води, следвана от Жан-Люк Меланшон, лидер на радикалната левица „Непокорна Франция“.

Синдикатите обвиняват правителството, че прехвърля тежестта на бюджетните ограничения върху най-уязвимите граждани. Според тях замразяването на социалните плащания и предложените промени отслабват защитната роля на социалноосигурителната система.

„За да се справим с дефицита, трябва отново да въведем данъци за най-богатите хора и най-големите компании. Това ще ни позволи да финансираме обществените услуги“, каза Софи Бине, ръководител на Общата конфедерация на труда (CGT), цитирана от Euronews.

Според нея протестите във Франция са дали начало на по-широка европейска мобилизация.

„Общото е, че младите хора предприемат действия, за да защитят правата си. Те казват, че им е омръзнало да бъдат жертвани и да нямат средства да продължат образованието си. Работниците също са уморени да бъдат пренебрегвани и да не получават достатъчно заплащане за труда си“, каза Бине.

Студентите не приемат обещанията на правителството

На 26 октомври френското правителство представи пакет от образователни мерки в отговор на студентското недоволство. Сред тях са заеми с преференциални лихви на обща стойност 4 млрд. евро за обновяване на училищната инфраструктура и разкриване на още 15 000 места в университетите през 2027 и 2028 г.

Студентските организации обаче определиха предложенията като недостатъчни и ги нарекоха „козметични промени“.

Те настояват за 10 млрд. евро преки инвестиции в училищната инфраструктура, а част от синдикатите подкрепят искането за разкриване на 250 000 допълнителни места в университетите.

„Обявените от правителството мерки далеч не са достатъчни. Това е първа стъпка, но засега е само капка в морето“, каза пред Euronews Сабрин Харбаш, говорителка на студентския съюз.

„Обещават ни 15 000 нови места в университетите, въпреки че само тази година са съкратени 10 000. Правителството наистина трябва да започне да приема младите хора по-сериозно“, добави тя.

Скъпите горива засилват недоволството

Към социалното и политическото напрежение се прибавя и енергийната криза. Цените на горивата се повишиха рязко заради глобалните затруднения в доставките, свързани с конфликта в Близкия изток и затварянето на стратегическия Ормузки проток.

Поскъпването предизвика критики към енергийните компании, които отчитат рекордни печалби, докато домакинствата плащат все повече.

На 1 ноември френското правителство започна да освобождава 10 милиона барела дизелово гориво от стратегическите резерви. Впоследствие властите отчетоха понижение на цените на хиляди бензиностанции.

Министърът на икономиката Ролан Лескюр каза пред BFMTV в сряда, че дизелът е поевтинял средно с 15 евроцента на литър. На повече от 3000 бензиностанции намалението достига 20 евроцента. Според Френския съюз на петролната индустрия и мобилността (UFIP) в страната има над 10 000 бензиностанции.

Въпреки тези мерки протестите продължават. Недоволството вече обединява студенти, работници и синдикати, чиито искания надхвърлят отделните проблеми в образованието или цените на горивата. Общото им послание е, че правителството трябва да промени начина, по който разпределя тежестта на икономическата криза.