Увеличаване на националната цел за инсталиране на възобновяеми енергийни източници до 42.5 на сто дял в общото потребление, включително в транспорта, и създаване на приоритетни зони за изграждане на слънчеви и вятърни централи, както и на батерии за съхранение – поотделно или заедно като хибриден проект, приеха на депутатите от енергийната комисия. С 15 гласа „за“, нито един „против“ и двама въздържали се на първо четене бе одобрен проектът на Министерството на енергетиката за промени в закона за енергията от възобновяеми източници.

Поправките се предприемат заради забавено прилагане на изискванията на европейската директива за ВЕИ, заради което срещу страната ни има наказателна процедура и е заплашена от Европейската комисия със завеждане на съдебно дело.

Проектът има за цел да насърчи използването на енергията от възобновяеми източници не само като електрическа енергия, но и като енергия за отопление, охлаждане и в транспорта, представи идеите на правителството министърът на енергетиката Ива Петрова. По думите ѝ се въвеждат технически изисквания към сградите за използване на ВЕИ, подпомагане на внедряването на ВЕИ в индустрията, както и на биогорива и рециклирани водородни горива. По думите ѝ се въвежда и механизъм за обмен на кредити за използване на ВЕИ в транспорт.

Ще се определят приоритетни зони за изграждане на ВЕИ роекти, като обществеността ще участва пряко в определянето на техните граници. Върху тези зони ще могат да се развиват и хибридни проекти – комбинация от фотоволтаици, перки и системи за съхранение на тяхната енергия. В тези случаи инвеститорите ще се възползват от по-кратките процедури за одобрение на вятърните турбини.

Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов коментира като положителна законовата подкрепа за вятърните турбини, но отбеляза, че има известно противоречие между сега разглежданото облекчение и актуализацията на интегрирания план „Енергетика и климат“, който залага в перспективни за перки терени буферни зони около защитени зони от 2 и 6 км, за които дори в самите заповеди на защитените зони не е предвидена забрана за ВЕИ.

Именно ВЕИ в комбинация с батерии запазиха стабилността на енергийните доставки в България това лято при кризата с ядрените централи по Дунав заради ниското ниво, задържаха цените и дори позволиха на България да извърши рекорден износ на ток, коментира Газдов. Според него обаче през зимата липсата на вятър ще се отрази върху стабилността на системата.

„Над 7 млрд. евро бяха привлечени като инвестиции в солари и батерии, но още 3-4 млрд. евро в следващите пет години може да се отключат за перки, а индустрията ще получи по-добър микс и ценообразуване в следващите години“, каза още той.

Според него трябва да отпаднат всякакви буферни зони за перките и да се удължи срокът за реализация на вятърни централи от 3 на 5 години, защото това са тежки проекти – освен разрешителни им трябват две години за замерване на скоростта на вятъра.

Приетите на първо четене законови поправки предвиждат още държавният „Електроенергиен системен оператор“ да е длъжен да обявява дела на ВЕИ и емисионния фактор на производствата на енерегия. Ще се облекчи участието на малките енергийни общности и батериитге за ток на пазара за електроенергия. Енергийният регулатор пък ще определя преференциални цени за покривни слънчеви инсталации до 30 киловата.

Текстовете изискват също така до 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане да расте с 1.1 на сто ежегодно спрямо отчетения им дял през 2020 г.

Предвижда се вдигане на дела на ВЕИ в транспорта от досегашните изисквани 14% на 29%, както е записано в евродирективата. Дори и настоящите нива обаче са далеч от засечените през 2024 г. средно 8 процента дял на ВЕИ в транспорта. Средните нива за ЕС са 11 на сто, каза министърът.

„Разбираме, че законът трябва да бъде приет, но целите за транспорта от директивата са абсолютно неизпълними за сектора и трябва да се предприеме нещо на европейско ниво“, коментира председателя на Българската петроблна и газова асоциация Светослав Бенчев по време на заседанието.

„Наясно сме, че целта е непостижима и с Българската петролна и газова асоциация се търси подкрепа от други държави в региона, за да се подаде сигнал до ЕК, че целта в директивата е прекалено висока и да инициираме дебат за промяната и намиране на общо решение“, заяви и Ива Петрова.

Според Бенчев датите за въвеждане на изискванията за влагане на биогорива от ново поколение в горивата трябва да се изместят за пролетта, за да може производителите да се подготвят. „Ние ще направим всичко възможно да изпълним изискванията, но трябва да е ясно кой ги изпълнява и кой не, за да няма нелоялна конкуренция срещу бизнеса, изпълняващ изискванията“, каза той. 

Владислава Пеева