Следете кампанията на икономиста Георги Стоев „30 конкретни въпроса 30 дни преди еврото“ в Instagram акаунта на Mediapool.

След кризата от 1996–1997 г. валутният борд беше спасение. Той забрани на БНБ да финансира бюджета, върза лева към еврото с пълно обезпечение и направи експериментите с печатане на пари политически много трудни. Това беше реална защита от вредни решения на нашите политици, макар и съпроводена с известен късмет. Късметът беше в това, че бордът оцеля почти три десетилетия, въпреки че можеше да бъде отменен от обикновено парламентарно мнозинство.

Вече сме виждали подобно нещо макар и по друга тема. През 2012 г. бяха въведени правила за стабилност на публичните финанси: ограничения за дефицит, разходи и дълг, идея дефицитите да са изключение. През 2020 г. тези правила бяха отменени. Не заради външен натиск, а с вътрешно политическо решение. Това е описано от Красен Станчев в негов анализ от януари 2025 г. Това е пример как защитата срещу вредни решения на политиците е в ръцете на същите политици.

Какво се променя с еврото?

Когато влезем в еврозоната се разделяме с борда. В еврозоната на Европейската централна банка и националните централни банки е забранено да кредитират правителствата. Съществуват общи ограничения за дефицит и дълг. Бюджетите продължават да се пишат в София, но в среда на обща валута и чувствителни пазари, в която решението с печатане на национални пари вече не съществува.

И с лев, и с евро не са изключени фискални кризи. Но при лев със свободен курс или при отменен борд кризата много бързо се превръща в криза на самите пари. Това вече сме го виждали. При евро валутата не се унищожава при национална криза. Най-крайният сценарий, който познаваме от собствения си опит, срив на валутата и хиперинфлация, изчезва от арсенала на българските политици, докато сме в еврозоната. За да го върнем, трябва първо да излезем от общата валута. Това вече не е техническа грешка в бюджета, а цивилизационен завой.

Произволът: политическият риск, който носи човешко лице

В една от рубриките за еврото говорих за „риск с човешко лице“. Това означава да видим, че зад абстракции като „фискална политика“ и „бюджетен дефицит“ стоят конкретни хора, мнозинства, партии, имена. И с лев, и с евро решенията за бюджета се взимат от български политици. Еврозоната не отменя правото на българския парламент да гласува повече разходи, по-висок дефицит или нов дълг.

При лев със запазен борд или при евентуално отменен борд винаги стои изкушението: „да решим проблема“ с обезценяване на валутата и финансиране през централната банка. Това е концентриран, персонализиран риск, който може да се реализира с гласовете на депутати в Народното събрание. В еврозоната подобна опция просто липсва на национално ниво. Остава рискът от небалансирани бюджети, от неефективни разходи, от растящ дълг. Но най-крайната стъпка, да се унищожи местната валута, вече не е на една ръка разстояние.

Данъчната и бюджетната политика остават основно национални. Данъците се предлагат от правителството и се гласуват от парламента. Решенията за това колко да са публичните разходи, за какво да се харчи и как да се разпределя тежестта на данъците се взимат в София.

Рисковете от неразумен и вреден бюджет не изчезват, когато минем на евро. Част от най-катастрофалните сценарии са елиминирани. Но българските политици и техните избиратели продължават да носят отговорност за размера на разходите, за приоритетите и за ефективността. Желанията за прекомерни разходи винаги създават риск: от по-високи данъчни ставки (с неясен ефект върху приходите), от големи и продължителни дефицити, от нарастващ дълг, който прави всяка следваща криза по-опасна.  Еврозоната не може да ни спаси от тези решения, ако ние самите не искаме и не намерим начин да ограничим собствената си власт.

В този смисъл на въпроса „Какво ще ни пази от нашите собствени политици след края на борда?" мога да отговоря единствено така:  От най-крайните сценарии по-добра защита дава членството в еврозоната. От ежедневните вредни политики, от недобронамереност или от чиста глупост, можем да се пазим единствено ние самите.