Какво се случва с братята и сестрите на клонираната овца Доли?

Преди двадесет години, овцата Доли показа на света, че клонирането е възможно. Поради лошото си здраве обаче, тя предизвика и недоверие към тази процедура. Но нейните братя и сестри, клонирани от същата клетъчна линия, служат като живо доказателство, че това е една жизненоспособна и безопасна технология.

И до днес четирите 8-годишни финландски овце са живи и в добро здраве. Те са част от продължаващото проучване на Нотингамския университет, който следи за дългосрочните последици за здравето след клониране, разказва Discover magazine.

Доли почина през 2003 г. след усложнение на белодробната си болест. Тя страдаше и от тежък артрит, което доведе до спекулации, че лошото ѝ състояние е в резултат от процеса на клониране.

Нейните братя и сестри – Деби, Денис, Даяна и Дейзи обаче изглеждат повече от добре. В момента те се намират под грижите на Кевин Синклер (Kevin Sinclair), професор от биологическия факултет в Нотингам, който пое проекта, след като един от неговите учредители – Кийт Кембъл (Keith Campbell) – почина през 2012 г.

Предишни изследвания с мишки показват, че клонираните животни са склонни към затлъстяване и са изложеени на по-голям риск за диабет. За да разберат дали братята и сестрите на Доли са претърпели никакви неблагоприятни ефекти от процедурата, екип от изследователи оценява овцете в редица отношения.

Учените тестват редица здравни показатели: глюкозен толеранс, инсулинова чувствителност, сърдечна честота и кръвно налягане. Те също така провеждат опорно-двигателни и радиологични изследвания, за да проверят за артрит, както и ядрено-магнитен резонанс. Техните резултати са публикувани в научното издание Nature Communications.

"Като цяло тези животни са изключително здрави", казва Сандра Кор (Sandra Corr), изследовател в Училището по ветеринарна медицина в Нотингам.

В сравнение с други животни, те относително ниски нива на остеоартрит - съществена разлика от Доли. Част от причината за това може да са внимателните грижи за тези животни.

Изследователите посочват, че това е първото задълбочено изследване на здравето на клонингите, създадени чрез somatic cell nuclear transfer (SCNT) - процесът, благодарение на който е създадена и Доли. SCNT включва приемане на ядрената ДНК от соматични клетки (всички клетки, които формират тялото и не са полови клетки), и се поставят в яйцеклетка, като след това се индуцират, започвайки процеса за създаване на нов живот.

"Ясно е, че има популация от клетки, които при ядрен трансфер са довели до ембриони, претърпели почти пълно препрограмиране. Те доведоха не само до жизнеспособна бременност, но и удължаване на живота без странични ефекти“, посочва Синклер. По неговите думи, имаме всички основания да вярваме, че процедурата е безопасна и дори би могла да усъвършенства един организъм.

Все пак овцете-клонинги не са перфектни копия на Доли. Докато процесът на клониране използва една и съща ядрената ДНК за всеки идентичен потомък, всяка овца има различни нишки митохондриална ДНК. Въпреки че митохондриалната ДНК представлява само малък фрагмент от генома, тя все пак е отговорна за някои малки разлики между клонингите.

Предизвикателството сега е да се усъвършенства процеса на SCNT така, че да стане жизнеспособна комерсиална технология. Различни методи за клониране са усъвършенствали до там, че изследователи в Южна Корея твърдят, че могат да произвеждат 500 клонирани животни на ден, а други се опитват да възкресят дори мъртви видове.

Първият голям успех в клонирането е постигнат от изследователи от Института Розлин и биотехнологичната компания PPL Therapeutics в Единбург на 5 юли 1996: след 220 неуспешни опити, те успяват да получат агне без участие на мъжки полови клетки - прочутата овца Доли.

Повече от половин година раждането на Доли се пази в тайна и едва през март 1997 г. списание Nature пуска информационната бомба.

Раждането на овцата Доли изглеждаше един от онези моменти в научните изследвания, които ще променят света завинаги. Клонирането на първото животно безспорно е еднo забележително постижение. То обеща нов вид терапия за стотици хора, страдащи от социално значими и инвалидизиращи болести.

Първото в света клониране обаче повдигна и някои етични въпроси, като например дали армия от клонирани, като във фантастичните романи и филми, няма да завземат планетата. В крайна сметка даденият на науката и медицината тласък е неоспорим. А ордите от клонирани животни и хора засега изглежда или невъзможен, или поне много далечен сценарий.


Източник: nauka.offnews



Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Perunik.COM ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 22.07.2019

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини