България - мястото, където Русия изпробва хибридните си оръжия

Репутацията на "троянски кон" на Москва не е случайна. Вижда се и по неприличната разкрачена поза на българския елит между Брюксел и Кремъл. Нима е чудно тогава, че службите така дълго си мълчаха за руските кибератаки?

Отдавна има подозрения за опити за намеса на руски хакери в политически процес в България. Едва преди дни обаче властите признаха, че има данни за това. Началникът на отдела на ГДБОП за борба с киберпрестъпността комисар Колев заяви, че хакерската група Fancy Bear, свързвана с военното разузнаване на Русия, вероятно стои зад кибератаките срещу сайтовете на Централната избирателна комисия и Министерството на вътрешните работи по време на местните избори през 2015 г.

Да, правилно сте разбрали – става дума за събития, за които научаваме цели четири години по-късно. Така, както с голямо закъснение с публиката „бяха споделени” съмненията за връзки между опита за отравянето на оръжейния търговец Гебрев (2015г.) и покушението срещу Скрипал през 2018 г. Съществуват обосновани подозрения, че и зад двата случая стои дългата ръка на Русия. Различното в казуса с кибератаката е, че още през 2015 г. руската следа се обсъждаше под сурдинка.

Модната мечка"- автор на десетки кибератаки

Fancy Bear („Модный мишка” на руски, известна още като APT28, Pawn Storm, Sofacy Group, Sednit, STRONTIUM и др.) е наименование дадено от Дмитри Алперович, един от създателите на CrowdStrike, американска компания в сферата на киберсигурността, базирана в Калифорния. Последната е наемана за противодействие на редица хакерски атаки. "Bear” (мечка) шеговито намеква, че групата е руска, а "fancy” означава в превод („необикновена”, „шик”, но и "fancy woman” – жена със съмнителен морал).

Според специалисти „Модната мечка” е отговорна за десетки кибератаки, насочени предимно срещу институции в страни-членки на НАТО, но също и срещу публични личности, журналисти и дори спортисти – най-общо казано срещу тези, които са трън в очите на Русия. Сред по-известните атаки са тази срещу Бундестага (2014 г.), украинската армия (от 2014 г. досега), френската телевизия TV5 Monde (2015 г.), Националния комитет на Демократическата партия (2016 г.), изборите във Франция и Германия през 2016 – 2017 г., Вселенската патриаршия (2018 г.) и др.

Но обект на „посегателства” са и неудобни за Кремъл публични личности, журналисти, спортисти като руската бегачка Юлия Степанова, която свидетелства за разкриването на допинг скандала с руските атлети през 2016 г. и др. Специалният съвет към Министерството на правосъдието на САЩ, който разследва руска намеса в президентските избори в страната през 2016 г. (т. нар. „разследване на Робърт Мълър”, по името на прокурора, който го води), заключи, че зад „Модната мечка” стоят две хакерски подразделения на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ). През 2018 г. бяха повдигнати обвинения срещу 12 членове на групата.

Атаки и срещу България

Да се върнем на Българската следа. Ако погледнем хронологията на събитията се вижда, че България е сред първите страни, станали обект на атаките. Случаят „Гебрев” също предхожда „Скрипал” с три години. Дали България не е своеобразен полигон за изпробване на руските (хибридни) оръжия? Защо обаче – за разлика от западните си колеги – българските служби се притесняват в продължение на години да посочат виновниците?

Можем да допуснем, че скорошните изказвания на г-н Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ, който изрази опасенията си от нови кибератаки, които да опорочат изборите за Европейски парламент на 26 май, както и закъснелите разкрития на комисар Колев са направени под европейски, а може би и американски, натиск. За да очертаем европейския контекст трябва да отчетем не само призива на президента Макрон за Европейска агенция за защита на демокрацията, която да противодейства на хибридните атаки, но преди всичко последната резолюция на Европейския парламент относно състоянието на политически отношения между ЕС и Русия.

В нея се осъждат ключови аспекти на руската външна политика и се настоява за нови санкции. Според документа, Русия престава да бъде „стратегически” партньор на ЕС. Проблемните действия на Кремъл са изброени в 56 точки, като сред тях са анексията на Крим, интервенцията в Сирия, опитите за поставяне на Европа в пълна енергийна зависимост (призовава се за спирането на проекта „Северен поток 2"), но също и намесата в изборните процеси и финансирането на антиевропейски партии. Русия е основният генератор на дезинформационни кампании в ЕС. В документа се настоява за „разработването на обвързваща правна рамка на равнището на ЕС и на международно равнище за борба с хибридната война” (т. 41).

Макар резолюцията да няма задължителен характер, това е важен политически документ. Той бележи нова, още по-ниска точка в отношенията между ЕС и Русия. Във вторник (12.3) ЕП прие и специални промени, насочени към по-голяма защита на личните данни. Последните най-често стават обект на злоупотреба, особено по време на евроизбори  - визират се действията на компании като Кеймбридж аналитика и Фейсбук, но и от политически партии. Тези промени имат обвързващ характер, пряко приложими са в страните-членки, а Службата за европейски политически партии и фондации ще може да налага тежки санкции на нарушителите.

България -"троянски кон" на Москва?

Как обаче българските евродепутати гласуваха резолюцията? От 17 души само 9 я подкрепиха. Това са членовете на ЕНП от ДСБ и ГЕРБ (без Емил Радев, който не е участвал в гласуването и без Владимир Уручев, който се е въздържал), както и тези от АЛДЕ – ДПС. Петима български евродепутати са били против. Това са четиримата социалисти – сред тях и председателят на ПЕС г-н Станишев, който определи документа като „пропаганда” – но също и зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, който е член на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Г-н Бареков, другият български член на ЕКР, се е въздържал.

Гласуването на резолюцията беше рентгенова снимка. То показа, че репутацията ни на „троянски кон” на Москва не е безпочвена. Вотът освети за пореден път неприличната, разкрачена позиция на българския политически елит по темата за все по-напрегнатите отношения между Брюксел и Кремъл. Какво чудно има тогава във факта, че институциите мълчаха гузно в продължение на години за руския „кибер рап”?


Източник: http://www.dw.com/bg/



Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Perunik.COM ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Последни новини