Източните Родопи и Сакар мамят с редки животни и растения

    Местата - част от екологичната мрежа Натура 2000 са онези, които ние познаваме и ползваме от векове. Това са места за туризъм и почивка, които посещаваме без да знаем, че в тях се срещат и опазват редки и застрашени от изчезване видове птици.

    От Българското дружество на птиците са заснели някои от любопитните обитатели на флората и фауната, а част от най-атрактивните видове в природата на Източни Родопи и Сакар планина, предоставиха на вниманието на читателите на Haskovo.net.

    Местата, на които са направени кадрите могат да ви послужат като следващата любопитна дестинация за вашето вълнуващо пътешествие сред природата.

    В тези места от дълги години за опазването на видовете и популяризирането на мрежата Натура 2000 работи именно Българско дружество за защита на птиците.

    Черен щъркел

    Първият представител на птичият свят, който обитава Защитени зони „Източни Родопи“ и „Студен кладенец“, представен в темата, е черният щъркел.

    Черният щъркел - Ин, а белият - Ян. Така можем да наречем двата вида, различаващи се по окраската си. Черният щъркел се е отдалечил от хората – гнездата му са разположени върху големи стари дървета или върху скални ниши. За разлика от него, белият щъркел живее все още близо до човека. Той строи гнездата си в градове и села върху покриви на къщи, комини и електрически стълбове.

    Черният щъркел е по-рядък вид. Защитени зони „Източни Родопи“ и „Студен кладенец“ от екологичната мрежа Натура 2000 са места, където често се наблюдава. Ако искате да го наблюдавате, то тогава във воаяжа си планирайте поречието на река Арда. Едно от красивите места по нея е Дяволският мост край Ардино.

    Шипобедрена сухоземна костенурка

    Шипобедрена сухоземна костенурка е още един от ценните видове на важето внимание.

    Освен шипобедрената сухоземна костенурка, у нас се среща и шипоопашатата. В момента най-високата плътност на сухоземни костенурки е установена в Източни Родопи, Сакар планина, Дервентски възвишения, Странджа и в южните части на Струмската долина. Една от заплахите е събирането на сухоземни костенурки от природата за отглеждане извън тяхната естествена среда или за храна. Едно от последните убежища на сухоземните костенурки у нас в дивата природа е защитена зона „Крумовица“, която е част от екологичната мрежа Натура 2000. Зоната обхваща долината на едноименната река с прилежащите възвишения на Източни Родопи. Посещавайки защитената зона, освен красивата природа, може да допълните вашата разходка и с обиколка в културни и исторически забележителности – Перперикон, Татул, крепостта Устра.

    Авлига

    От земята, отново вдигаме поглед, за да представим още няколко пернати вид:

    Авлигата се среща в цялата страна, с изключение на средните и високите части на планините. Обитател е на широколистни и крайречни гори. Открива се дори в градските паркове и градини, ако сме по-внимателни и наблюдателни. Лесно се разпознава по жълтия цвят. Лимоненожълта е мъжката авлига с открояващи се черни крила и опашка. Женските и младите са зелено-жълти. Гнездото на този птичи вид виси на клоните на дърветата, без подпора отдолу, обикновено е скрито високо в короната. Авлигата го изгражда от сухи треви и лико. Храни се с различни насекоми и ларвите им, като е един от малкото видове, които ядат „косматите“ гъсеници.

     Въртошийка

    Както на български, така и на почти всички останали езици, името на тази птица е същото. Идва от там, че при опасност въртошийката започва да върти главата си в различни посоки, като дори извършва змиевидни движения. Прилича много на врабче, но принадлежи към кълвачите. Има същото разположение на пръстите на краката, както и същия вълнообразен полет и се състои от поредица бързи махове. Продължаването му по инерция е с прибрани крила. Обитава стари гори, с дървета с много кухини и хралупи.

    Папуняк

    Ако в разходката си включите защитена зона „Остър камък“, то там вероятно ще срещнете папуняк. Наричат тази птица и циганско петле. Асоциацията идва от перата на главата на птицата, приличащи на гребен. Папунякът разперва гребена си при възбуда или уплаха. При полет колоритната птица аплодира публиката си, защото крилете ѝ сякаш се удрят едни в други. Причината за тази илюзия е, че са крилете й са нетипично широки. Среща се в цялата страна. В района на защитена зона „Остър камък“ от екологичната мрежа Натура 2000, край Харманли, освен папуняка може да се видят и други видове птици. Близо до едноименното село са открити долмени, като този в местността Сиври кая, както и крепостта „Долното кале“.

    Орел змияр

    Ниската планина – Сакар, разположена в югоизточната част на страната, също попада в едноименната защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000. Районът е характерен със заоблени хълмове и долини с течащи реки, край които все още растат стари тополи, използвани за гнездене от различни грабливи птици. Именно за тях планината е от изключителна важност, а сред тях са царският орел, малкият креслив орел, орелът змияр, белоопашатият мишелов и черната каня. И днес зоната е в ръцете на местните хора, които чрез екстензивно - традиционно и щадящо природата животновъдство успяват до допринесат средата да бъде благоприятна за живот за хората и птиците.

    Турска боа

    Сега няма как да се случи по това време на годината, но когато отново слънцето се върне с щедрата си топлина в защитена зона „Маджарово“ може да се види Турската боа. Тя не е отровна и не опасна за човека. Рядък вид е, който обитава южни склонове с рохкави почви, защото води полуподземен начин на живот. По-голяма част от времето прекарва под земята и излиза само за да се нахранене. Като типична боа, удушва жертвите си – гризачи и гущери. Среща се в Източни Родопи и се приема, като екзотичен вид в нашата природа. Най-често се намира в района на Маджарово в защитена зона „Маджарово“ от екологичната мрежа Натура 2000. Дълбоката и тясна долина на река Арда, е част от зоната, а около нея се издигат скалните масиви, на които гнездят белоглави лешояди. Защитената зона привлича посетители преди всичко с прохладата на реката и красивите скални комплекси. Малкото останали местни жители правят защитената зона още по-привлекателна със спокойствието и идеалните условия, които предлага за бягство от големия и шумен град.

    Червена каня

    Зимата чука вече на врататат ни, затова в момента няма как да видите Червена каня.

    Тя се среща се в страната само в периода на размножаване, като гнезди на дървета. През зимата живее в Африка. Червената каня има два отличителни белега – клиновидно врязана опашка и светли страни на долната част на крилата. Червената каня се придържа към защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 в югоизточната част на страната – Източни Родопи, Сакар, Дервентски възвишения, Западна Странджа и Тракийската низина.


     Ястребов орел

    Възможно е дори да не сте чували за него. В България Ястребовият орел има единични и непостоянни места на който видът гнезди и те се намират в южната част на страната. Критично застрашен от изчезване вид. Обитава сухи скалисти райони с разредени широколистни гори и речни долини. Гнезди на скали и много рядко на дървета. Едно от местата, където се среща е защитена зона „Бяла река“ от екологичната мрежа Натура 2000.

    снимки: Светослав Спасов, Георги Попгеоргиев, Богдан Боев, Торстен Прохл

    Haskovo.net

    Източник: Haskovo.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (7)

    • 1
      Бр
      браво
      17 0
      09:57, 17 ное 2018
      Наистина са красиви! Добра статия НО, поправете си заглавието! Не ''мамят", а примамват! Иначе оставаме с друго впечатление...
      • Ке
        Кенанския Маймун
        1 -6
        11:23, 17 ное 2018
        Всеки ден след 26 Октомври (Димитровден) докъде Ма... Виж коментара
    • 2
      Ке
      Кенанския Маймун
      5 -1
      11:13, 17 ное 2018
      Хайвани , пуснете си на Гугъл Карти сателит
      41.430186° 25.651949° Крумовград Ада тепе - Златния рудник на Канадските Мутри да видите какви отрови текат в река Крумовица и от там в Студен Кладенец :)))
      Баш до него има Защитено находище на Зелен чай , но на коя мутра и на кой бей е пука че ви крадат и тровят - на тях им се плаща да мълчат :))
      • Ке
        Кенански шебек
        2 -2
        16:32, 17 ное 2018
        Текат ти ушите, ако тече нещо ще се чуе, вододайните кладенци на Крумовград са точно там, където си мислиш че изтичат "отрови". Може да се добива руда но не се обработва там-компренде?
      • Ке
        Кенанския Маймун
        0 0
        23:32, 17 ное 2018
        Да с летяща чиния я карат на Марс и там я обработват :))
        А иначе кво са 3000 милиона лева та да ги дадете на Канадските евреи и Българските им Герберасти - важното е че България ще получи ..30 милиона комисионна такса
    • 3
      Лю
      Любопитен
      10 -1
      11:26, 17 ное 2018
      Оправете заглавието на статията! Думата е ПРИМАМВАТ, а не "мамят"!
    • 4
      Да
      далавера
      4 0
      16:33, 17 ное 2018
      къде е измамата не разбрах
    Последни новини