Последната година с демофграфски прираст била 1989

Тенденцията за раждаемостта в България все още не е в графа "неблагоприятна". На всяка българка във фертилна възраст от 15 до 49 години се падат по 1,6 родени деца, което е над средното за Евросъюза, съобщи председателят на НСИ Сергей Цветарски по повод началото на подготовката за преброяването, което трябва да се проведе през 2021 г.

Според него изчисляването на раждаемостта на 1000 души население не съвсем точно, защото в тази бройка се включват и лицата от женски пол, които не са в детеродна възраст и мъжете. За това националната статистика предпочита да работи със среден брой деца, родени от една жена в плодовита възраст", поясни той.

Статистическите данни обаче сочат, че последната година, когато страната ни е имала положителен демографски прираст - повече раждания на деца от починалите хора, е била 1989 г.

Дори през 1946 г., само година след Втората световна война има два пъти повече родени, отколкото починали при почти същото население като сега. Магдалена Костова - директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в института, допълни, че спрямо преброяването през 2011 г. населението е намаляло с 300 000 души.

"Към края на миналата година то е било 7 050 000 души. Очакваме догодина да падне под 7 000 000, ако се запазят настоящите тенденции", добави тя.

На 29 юни вече населението на България падна под 7 милиона. Това се случи точно в 14 часа 07 минути 03 секунди и бе отбелязано в брояча на Департамента по икономически и социални въпроси към ООН.

"Всеки ден намаляваме с 220 души, или 9 души на час, като това намаление в действителност е минус 13 етнически българи и плюс 4 роми, (-9=-13+4). Това означава, че българите намаляват с 13 и стават малцинство, а ромите се увеличават с 4 и стават мнозинство в Отечеството ни. А ние сме най-бързо намаляващата нация в света", коментира тогава Петър Иванов, шеф на демографския институт към БАНИ.

Официалните данни сочат, че за пръв път сме минали 7 милиона през 1946 година – преброяването на населението тогава показва, че към 31 декември 1946-а сме 7 029 349 души. През 1985 г. бележим пик и сме близо 9 милиона – 8 948 649 души.

Относно ролята на емиграцията за броя на населението, Костова заяви, че тя също има своя принос.

"Емигрират предимно млади хора в активна възраст, жени във фертилна възраст. Естествено това се отразява на цялостната структура на населението", допълни тя.

Сергей Цветарски уточни, че все още не решено дали 18-тото преброяване през 2021 г. да не е изцяло онлайн или да бъде отново смесено, както предишното, когато по този начин бяха събрани данни за почти 42% от населението.
 

Източник: dnes

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини