Изчезващите търговци на ток

Да си тръгнеш, когато си на върха. В спорта или шоубизнеса това се приема за смело и вярно решение. Но в корпоративния свят излизането на най-големите играчи от даден бизнес е сигнал за нещо друго. Сега то се случва на няколко от най-големите компании за търговия с ток. Ходът е в момент, в който свободният пазар на електроенергия се разраства до две трети от потреблението в страната и всички сделки от 1 юли ще се сключват на енергийната борса.

Първият признак на проблеми в сектора показа фалитът на "Фючър енерджи" през декември миналата година. Това бе един от големите търговци с дял на пазара от около 10% и кандидат-купувач на бизнеса на CEZ в България. При него проблемите бяха основно липсата на достатъчно предлагане на електроенергия и повишаване на борсовите й цени, което донесе загуби и за много от конкурентите (виж таблицата). Сега от пазара излизат още по-известни през последните години имена: "Енерджи МТ" на Румяна Георгиева, "Енергийна финансова група" и "Аркадия сървис", зад които стоят Николай Вузев и Богомил Манчев, и най-вероятно "Мост енерджи".

Причината: те доминираха търговията, когато държавните производители сключваха големи сделки без пълна прозрачност. А сега всички ще са при равни условия на борсата. Извън това останалите на пазара посочват и други проблеми - финансови тежести, които могат да изхвърлят и още компании от пазара (виж вторият текст). Рискът е, свободната търговия да се върне в ръцете на големите три ЕРП-та. Но пазарът едва ли ще търпи празно и вероятно ще се появят нови посредници.

Старите играчи vs новите правила

"Търговията с ток вече не е далавера, а съвсем нормален бизнес. И който не разбира от него няма място на пазара", казва Илко Йоцев, който е съдружник в "Джи Ви Ай" - търговецът на ток, който привлече екипа и голяма част от клиентите на "Фючър Енерджи".

Сега ситуацията на свободния пазар на електроенергия няма нищо общо с 2017 г. През декември бяха направени промени в Закона за енергетиката, които задължиха големите държавни производители АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" да продават енергията си чрез борсата и забраниха собствените им вътрешни търгове. При тях често се явяваха шепа фирми фаворити, които си осигуряваха енергията на значително по-добри цени от борсовите. Последната такава сделка беше миналия август - АЕЦ "Козлодуй" внезапно предложи 11 пакета електроенергия за около 100 млн. лв. на неползван дотогава сегмент на борсата, а купувачите и до днес са неясни. Постигнатата цена бе около 69 лв./МВтч, докато по онова време масово токът се търгуваше за около 75 лева на мегаватчас. В резултат голяма част от тока, който АЕЦ "Козлодуй" може да предложи на свободния пазар до юли тази година, беше разпределена. А бъдещите количества могат да се изтъргуват само чрез борсата, където всички имат равен достъп.

Много по-пазарният модел обаче има и нови тежести за търговците на ток - много по-високи банкови гаранции, инвестиции в енергийна ефективност, предплащане на ДДС и т.н. Все условия, които са свързани с големи разходи от тяхна страна. "Тези промени, заедно с акумулираните значителни загуби при търговците вследствие от ръста на цените на електроенергията през 2017 г., поставят редица проблеми пред работата на компаниите", твърдят от Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Председателят й Мартин Георгиев каза за "Капитал", че ако не се вземат мерки, ще се стигне до прекратяване на дейността и фалити сред търговците. А това би предизвикало значителни сътресения на пазара на електроенергия в страната.

Кой си тръгва

След отстраняването от пазара на "Фючър Енерджи" от регистъра на Електроенергийния системен оператор са заличени още четири дружества - "Фреа Акспо", "Енергопроект Ютилитис", "Еско Сървисис" и "Грийн Уърлд Груп".

Но докато те са сравнително малки, през юни един от големите играчи "Енерджи МТ" също обяви предстоящото си оттегляне. Компанията по различни оценки държи 10% от свободната търговия на ток в България. В съобщение на сайта си дружеството обявява, че дейността по продажба на електрическа енергия на крайни клиенти ще бъде преустановена след края на 2018 г. Пред "Капитал" собственикът и управител на "Енерджи МТ" Румяна Георгиева обясни, че решението е било трудно, но напълно закономерно с оглед пазарната конюнктура, в която няма дългосрочна визия за пълна либерализация на пазара и също така има голяма доза не предвидимост. Според нея с новите правила на пазара ще останат само най-големите фирми, които са част от групи и могат да си позволят съответните разходи.

Компаниите "Енергийна финансова група" и "Аркадия Сървис", зад които стои Николай Вузев, също обмислят да се откажат от бизнеса, казаха пред "Капитал" няколко източника от пазара на ток. Двете дружества са сред най-големите по приходи в бранша - общо над 300 млн. лв. за 2017 г., но явно също не виждат как да се впишат в новите рамки. "Капитал" потърси за коментар Вузев, но той не отговори. На стационарните телефони на фирмите също никой не вдигаше.

За друг голям търговец - "Мост енерджи", също няколко източника на вестника заявиха, че ще преустанови дейността си. От компанията заявиха за "Капитал", че засега не възнамеряват да напускат пазара въпреки настъпилите промени и възникналите нови изисквания.

Обобщението е, че за година седем от най-големите търговци или вече са напуснали пазара, или се очаква скоро да излязат от него.

Подкрепа за един участник от държавната ББР
Над 16.7 млн. евро под формата на кредити от Българската банка за развитие е получила в края на май бизнесгрупата от фирми около собственика на "Тошел Со." Владислав Григоров, сред които има търговци и производители на електроенергия. Дружествата на Григоров "Юнит Енерджи" и "Царевец Енерджи" заедно със "Сайт енерджи" на Станислав Душев са договорили на 29 май с ББР заем в размер на 10 913 000 евро. Като обезпечение е направен залог на трите търговски предприятия.

Според данните на ЕСО "Юнит Енерджи" е привилегирован потребител на ток. В случая това е дружеството, през което минава електроенергията за софийските молове "България" и "Парадайс център", а годишните му приходи са близо 9 млн. лева. "Царевец Енерджи" пък притежава инсталацията за производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз (птичи тор, оборски тор, растителни силаж и утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води) край Мездра с мощност 1.2 МВт. С друго свое дружество - "Малиновец Енерджи", Владислав Григоров притежава още една такава инсталация в района.

Колкото до "Сайт енерджи", това е един от по-новите търговци на електроенергия, който е регистриран през юни 2017 г. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят 5 млн. лв., докато през 2016 г. са били само 63 хиляди.

Чрез други две свои дружества - "Тошел Агро" и "Опицвет Милк", Григоров е изтеглил още 5 857 000 евро от ББР. Договорът е със същата дата 29 май, а обезпечението - залог на съответните търговски предприятия. "Капитал" потърси за коментар Григоров, но той отказа да разговаря.

Любопитното около Григоров е, че семейството му притежава още един търговец на електроенергия - "Тошел 92". Компанията обаче е отстранена от пазара на 25 октомври 2017 г. Освен това тя присъства и в списъка на длъжниците на НЕК заради просрочия на вноските за "Задължения към обществото".


Какво не харесват търговците

Проблем 1: Скъпо или невъзможно енергийно спестяване


Сред най-притеснителните нововъведения за търговците на ток е задължението им да постигат определени енергийни спестявания за своите клиенти. Законът за енергийна ефективност предвижда няколко възможности - търговците могат сами да предлагат конкретни енергийноефективни услуги или да сключват споразумения със специализирани в областта компании за прехвърляне на енергийни спестявания чрез удостоверения.

Другият вариант е да правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" (ФЕЕВИ) или в други финансови посредници за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност. Размерът на тези вноски, или по-точно инвестициите, необходими за постигане на индивидуалните цели на търговците, е определен на 1050 лв. за 1 МВтч спестена енергия за година. Това, според асоциацията на търговците, ще доведе до допълнителни разходи от 740 млн. лв., ако всички преценят да направят вноски във фонда. "Покриването на тези разходи ще доведе до оскъпяване на цената на електрическата енергия за всички крайни потребители с 18.59 лв./МВтч. Това са непосилни за пазарните участници разходи, които неизбежно ще се отразят негативно върху целия сектор", обяснява Мартин Георгиев.

"Към настоящия момент е предвидена възможно най-голяма гъвкавост за търговците да разширят бизнеса си или да инвестират в енергийна ефективност, а не да плащат глоби", обясняват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. От ведомството казаха за "Капитал", че сумата от 1050 лв. за 1 МВтч е определена на база средноаритметичната стойност на реализирани проекти от ФЕЕВИ през последните две години. "Възможно е преразглеждане и точно затова методиката с изчисленията е изпратена на всички търговци с енергия (електричество, природен газ, топлоенергия, течни и твърди горива), стига да има разумни доводи и предложения, обсъдени между всички доставчици на енергия", заявиха още от ведомството.

Не всички търговци обаче виждат проблем в енергийните спестявания. Илко Йоцев например смята, че луксът да замърсяваме околната среда има цена. "Отдавна сме прочели какви са европейските изисквания, какво е записано в Протокола от Киото и в Парижкото споразумение. Затова "Джи Ви Ай" предлага енергийно ефективни услуги на клиентите си и дори в момента водим кампания за това", казва той. Фирмата му действа на принципа на ЕСКО договорите, като финансира различни мерки за енергийна ефективност на клиентите си и си възстановява инвестицията от постигнатите спестявания. Въпросът е, че винаги има потребители, които отказват да съдействат или просто не им се занимава с подобни неща, но търговецът в крайна сметка е длъжен да отчете енергийно спестяване и за тяхното потребление - най-лесно с плащане към фонда.

Също така в законодателството не е взето предвид това, че много нови офис сгради и предприятия са приложили най-добрите мерки за енергийна ефективност и няма как потреблението им да се намали допълнително.

Проблем 2: Гаранциите са ни скъпи

Ключовият проблем за търговците е друг - големите гаранции, които трябва да предоставят, за да извършват услугите си, смята Йоцев. "За 100 лева изтъргувана енергия ни искат 300 лв. гаранции. И като сложим изискването на банката за обезпечаване на тези гаранции блокираните пари стигат 400-500 лева. Подобна практика няма никъде в Европа", казва той.

С последните промени в Закона за енергетиката размерът на банковите гаранции в полза на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) за добавката "Задължения към обществото" са в размер на 150% от приходите от тази добавка в месеца с най-големи продажби. "Внасянето на подобно обезпечение би блокирало приблизително 40-50% от оборота на търговците", твърдят от Асоциацията на търговците на енергия, посочвайки, че увеличените разходи за обезпечения могат да рефлектират върху цените на свободен пазар, тъй като търговците нямат механизъм да се подсигурят, че клиентите им ще плащат редовно. Сега посредниците събират сумите за "Задължения към обществото" и носят целия риск, т.е. те са задължени да преведат съответните средства на НЕК (от 1 юли на ФСЕС) без значение дали клиентите са платили. Затова те искат да се намали обезпечението до 50% от размера на сумата за коректните търговци и до 100% за некоректните на база историята на плащанията към НЕК. Също така настояват да се въведе и механизъм, който да гарантира заплащането на добавката от страна на крайните клиенти или, подобно на ЕРП, да им се признават съответните административни разходи.

Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев коментира за "Капитал", че размерът на гаранциите е законово определен и цели да гарантира финансовата стабилност на Фонда. Още повече че сега има 15 фирми, които дължат над 50 млн. лв. на НЕК и е нормално да се предвиди някаква застраховка тези суми да не станат по-големи с разширяването на пазара.

Търговците носят финансов риск и при събирането на акциза върху електроенергията и таксата за мрежови услуги. Тези добавки към цената на ток също трябва да бъдат заплащани от крайните клиенти, но именно търговците са задължени да внасят сумите съответно в електроразпределителните предприятия и в Агенция "Митници".

Проблем 3: Тарифата на борсата

Търговци на електроенергия твърдят, че в резултат на увеличените обеми, които се търгуват на Българската независима енергийна бора (БНЕБ), и по-високите обезпечения, такси за участие и цени за сключване на сделките са увеличили значително и разходите си. Поради което настояват за фиксиране на процента на печалбата на БНЕБ и намаляване на тарифите. "Борсата беше създадена не за да генерира печалба, а да спомага за осъществяване на сделките по прозрачен, ефективен и финансово изгоден начин. В тази връзка считаме за необходимо въвеждането на клирингова къща, която да гарантира сигурността на сделките и да управлява финансовия риск", казват от асоциацията на търговците.

"Фиксиране на печалбата на едно търговско дружество е неуместна идея. Естествено е с нарастване на търгуваните обеми БНЕБ да намали прилаганите такси. Към момента те са под 0.2% от пазарната цена – не е сериозно да се говори, че това е съществен разход, който би се отразил на финансовите резултати на търговските участници", заяви изпълнителният директор на борсата Константин Константинов. По думите му, въпреки че актуализацията на Закона за енергетиката все още няма пряко отражение върху търгуваните обеми на пазарен сегмент "Ден Напред", вече е предвидено намаление на таксите. "Също така планираме все по-ниски и по-ниски такси за нови участници, така че регистрацията на борсата да бъде достъпна и дори за търговски участници с по-малки обеми", казва още той.

Освен таксите търговците твърдят, че количествата енергия, които се обявяват на сегмента "двустранни договори" не съответстват на търсенето, а предлагането на гъвкави и пикови продукти е ограничено. От БНЕБ отговарят, че за периода януари – май на 2018 г., на сегмента за търговия чрез двустранни договори са сключени сделки за над 6800 ГВтч спрямо 3858 ГВтч за същия период на 2017 г.

Проблем 4: Кой плаща ДДС

В момента върви процес на дискусии и тълкуване за начина на заплащане на ДДС върху премиите над пазарната цена, които ВЕИ производителите ще започнат да получават от Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Поради неяснота в нововъведените разпоредби на Закона за енергетиката това може да се окаже допълнителен финансов ангажимент за търговците на електроенергия. Причината е, че е предвидено въпросните премии да се облагат с ДДС, което би следвало да се заплаща на производителите от купувачите - в случая търговците.

"Възстановяване на данъка на търговците би отнело минимум 4 месеца. Това е период, в който ще бъде блокиран значителен финансов ресурс", коментира Мартин Георгиев.

Източник: www.capital.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Мо
    моста
    0 0
    22:47, 1 юли 2018
    Има ли клиенти на Мост енерджи в Хасково?

Случаен виц

Последни новини