апочва кампанията за регионалните избори в Каталуня, свикани от испанските власти за 21 декември. Проучванията сочат, че двата "лагера" - "за" и "против" независимостта - ще получат сходни резултати и крайният изход от гласуването не е напълно предвид. Мадрид обяви още преди месец, че смята да отмени прякото управление в Барселона скоро след вота.
До изборите в Мадрид се стигна, след като парламентът в Барселона обяви независимост от Испания, а премиерът Мариано Рахой задейства чл. 155 от Конституцията, уволнявайки премиера Карлес Пучдемон и цялото правителство. Пучдемон и част от министрите заминаха за Брюксел два дни след като прякото управление влезе в сила.
Последното проучване на Центъра за социологически изследвания в Мадрид сочи, че най-много гласове (и 32 места в парламента) ще вземе лявата, подкрепяща независимостта партия Каталунска републиканска левица (ERC), но това няма да ѝ донесе еднозначна победа, тъй като е по-малко от една четвърт от 135-те депутати, необходими за мнозинство. Надпреварата с противниците на независимостта на Каталуня "Граждани" (основана като каталунска партия) за първото място все пак ще е оспорвана - "Граждани" би спечелила 31-32 места според същото изследване.
С другите две подкрепящи независимостта формации - "Заедно за Каталуня" на уволнения премиер Карлес Пучдемон (25-26 места) и крайнолявата Кандидатура за народно единство (CUP с 9) поддръжниците на независимостта биха имали 67 от 135 места в парламента - едно по-малко от нужното мнозинство. На предишния (също предсрочен) вот през 2015 г. поддръжниците на отделянето на практика имаха мнозинство и използваха това като едно от основанията да проведат референдума на 1 октомври и да обявят независимост.
От друга страна някои експерти допускат, че формациите, водени от Пучдемон и Жункерас може и да се върнат на власт чрез коалиция с "Подем", каталунския клон на лявата "Подемос". Последната обяви миналата седмица, че ще оспори прякото управление в Каталуня като противоконституционно по искане на ERC.
