Питейната вода са пилее и не отговаря на критериите, сочи одит на Европейската сметна палата

Качеството на питейната вода в България, Унгария и Румъния се е подобрило през последните години благодарение на финансовите средства от ЕС, но са необходими още значителни инвестиции, според нов доклад на Европейската сметна палата.

Одиторите са разгледали действията на ЕС относно качеството на питейната вода в трите държави членки. Проверката обхваща периода от присъединяването на държавите членки към ЕС до края на 2016г. Одитът заключава, че достъпът и снабдяването са се подобрили — главно поради значителните инвестиции на ЕС през последните години.

През периода 2007—2020 г. финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, отпусната за управлението и снабдяването с питейна вода в България, Унгария и Румъния, възлиза на 3,7 млрд. евро.

В България националните органи признават проблем с недостатъчния мониторинг. Както се посочва в Националния доклад за опазването и състоянието на околната среда в България през 2012 г., повечето ВиК оператори не спазват изискването за мониторинг на ДПВ по отношение на обема и честотата за някои параметри (например бензо(а)пирен, антимон, живак и полициклични ароматни въглеводороди). Освен това, съгласно предварителните данни за 2014 г. и 2015 г. някои параметри като хром, желязо и ентерококи не са проверявани във всички МЗВ: желязото се контролира в около 90 % от МЗВ, а хромът и ентерококите в около 80 % от МЗВ. Като се има предвид, че МЗВ в България обслужват около 1,7 млн. души.

Също така не е бил извършван мониторинг на всички параметри за всички големи зони на водоснабдяване. Горепосочените параметри се проверяват средно едва в 66 % от ГЗВ. Според българските органи липсва достатъчен лабораторен капацитет: пълни изследвания на пробите могат да се извършват само в шест от лабораториите на 28-те регионални здравни инспекции, а броматите могат да се изследват само в две от тях.

Все още съществуват области, в които водата от обществената водоснабдителна мрежа не отговаря напълно на изискванията, посочени в Директивата на ЕС за питейната вода, приета през 1998 г. Освен това ще са необходими допълнителни значителни национални публични и частни инвестиции, за да се осигури достъп до вода с добро качество за всички граждани в тези страни ида се гарантира, че водните съоръжения, финансирани със средства от ЕС, ще могат да се поддържат добре.

Държавите членки следва да изискват към критериите за подбор на проектите за водни съоръжения, които допринасят за постигането на националните цели, да бъдат включени и плановете за намаляване на загубите на вода. Да гарантират, че в цената са включени и разходите за устойчива инфраструктура. Да осигурят, ако е необходимо, финансова или друга подкрепа за домакинствата, за които разходите за услуги за ВиК надхвърлят равнището на социална поносимост.

В България съгласно стратегията за 2014—2023 г. в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи не се покриват от генерираните приходи от цената на водата, въпреки увеличенията на цената от 2008 г. насам (цената на водата се е увеличила с 16 % от 2008 г. до 2011 г., като от 1,19 лв./m3 е станала 1,38 лв./m3 ). Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията, до 2024 г. средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост.

Същевременно водните услуги трябва да бъдат социално поносими за потребителите. Предварително условие 6.1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 посочва до 4 % от дохода на домакинство като общоприет показател за степента на социална поносимост, т.е. общата сметка за вода (питейна вода и отпадъчни води) може да представлява 4 % от дохода на домакинството. В България се счита, че е налице социална поносимост, когато фактурата за разходи за водни услуги не надвишава 2,5 % от средния месечен доход на едно домакинство в съответния район.

Средното ниво на загуби на вода в ЕС през 2012 г. е около 34 %. От посетените държави членки само Унгария докладва за по-нисък процент (24 %). Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40 %, а България - над 60 %.

В България загубите на вода от 60 % са много високи в сравнение с други държави от ЕС. За всеки ВиК оператор са определени индивидуални цели по отношение на загубите на вода, които да бъдат постигнати до 2021 г. Съществува също така национална цел от 49 %, която трябва да бъде постигната до 2026 г. Дейностите по рехабилитация или модернизация, в зависимост от случая, са задължителни, ако загубите на вода (от извличането до потребителя) надхвърлят 20 %. Стратегията в областта на водоснабдяването и канализацията за периода 2014—2023 г. определя цел за загубите на вода в размер на 30 %, която следва да се постигне на национално ниво до 2039 г.

Източник: news.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта (2)

  • 1
    Иб
    ибрикчия демократ
    2 -1
    19:15, 12 сеп 2017
    Според коментара в България 60 процента от водате се ГУБЕЛА Ами как няма да се губи при близо 600 000 ц***** електорат на ГЕРБ които изобщо не плащат вода
  • 2
    Д-
    Д-р Андреева
    1 0
    22:04, 12 сеп 2017
    Циганите са инертен електорат, сега гербери утре с червените бабички или с бившия кмет като им раздаде педесетолевки и сочни кебапчета с радиоктивна бира, малко преди следващите избори, за да си върне вилаета Хасково.
Последни новини