В свят, който все повече се обединява чрез технологиите, финансовата система все още е предназначена за бизнес моделите на ХХ век, пише в материал на Леонид Бершидски, публикуван в Bloomberg
Серия от повишавания на данъци влезе в сила от 1 юни в Гърция, включително повишаване с 1 процент на данък добавена стойност (повече познат на американците като данък продажби) и нов 10-процентен данък за платената телевизия. Гръцките хотели и медийни компании ще трябва да плащат допълнително пари в добавка към трите процента от печалби, изисквани от миналата година, когато корпоративният данък се повиши до 29 %.
А американски компании като Airbnb и Netflix, които се конкурират пряко с гръцките, няма да плащат.
Airbnb е частна компания, която не огласява никакви финансови данни, но има списъци с хиляди собствености в Гърция, така че генерира съществени приходи. Хотелиерите на Airbnb са длъжни да плащат местни данъци, но притиснатото от нуждата за пари гръцко правителство няма ресурсите да тръгне по следите им – дори и в САЩ голям брой хотелиери не плащат данъци върху техните доходи от наеми. Много гръцки хазяи не са регистрирани по ДДС. И, разбира се, самата Airbnb не плаща корпоративен данък в Гърция върху печалбата от комисионни.
Според гръцкото правителство Netflix не е в бизнеса с платена телевизия и не е обект на новия данък. Що се отнася до корпоративен данък, малкото, което плаща, е в САЩ, където действителният данък на компанията беше 13,6% миналата година, сравнено с установените със закон 35 процента.
Новите данъци в Гърция са компонент от създадения в ЕС спасителен пакет: злощастните кредитори на страната искат тя да увеличи бюджетните си приходи. Но новите повишения също така помагат на американски технологични гиганти, които основно допринасят за растежа – и за държавните приходи – в САЩ.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие работи по предложения за дигиталната ера от 2013 г. В края на миналата година, тя публикува доклад за обсъждане на вариантите. Те включват забравяне на вековното понятие за „постоянно установяване“ и облагане с корпоративен данък там, където се реализира печалба, независимо дали компанията има реално присъствие в дадената страна, или облагане на брутните приходи на една компания, където те се случват.
Последната опция вероятно е най-приложима. Корпоративните подоходни данъци по-лесно могат да се събират чрез използването на трансферно ценообразуване, вътрешнофирмени заеми и авторски и лицензионни възнаграждения за интелектуална собственост – техники, които големите американски технологични компании използват, за да избягват плащането на данъци в Европа. Опитите за елиминиране на конкретни заобиколни пътища води до игра на стражари и апаши между регулаторни органи и корпоративни адвокати: веднага изникват нови структури. Своеобразен данък върху брутните приходи, който може да принуди Airbnb и Netflix да отделят данъци и в Гърция, може би изглежда глупав, но ефективен инструмент.
Междувременно, почти необложените с данъци американски технологични компании ще продължат да растат и да се събират монополистки наем по целия свят, благодарение на бизнес модели, които са далеч напред от способността на правителствата да ги облага с данъци.
